Заеми се да станеш човек, додето си жив ♥ Марк АВРЕЛИЙ
(Last Words of the Emperor Marcus Aurelius,1844, by Eugène Delacroix)
Към себе си (фрагменти)
Нека да живееш в цялостно благоденствие. Човек разполага в душата си със мощ за това, стига да се отнася с равнодушие към безразличното. Той ще го реализира, в случай че всяко от безразличните неща преглежда разчленено и изцяло и в случай че помни, че те не ни внушават мнение за себе си, нито идват при нас; в противен случай - неподвижни са и наше творение са преценките за тях. Все едно че пишем в себе си, можейки да не пишем, можейки и на часа да изтрием, в случай че несъзнателно напишем. Тази грижа е за малко време, а след това животът ще свърши. Защо ти тежи, че тези неща стоят по този начин? Ако са съгласно природата, радвай им се и да ти е леко с тях! Ако са обратно на природата, потърси кое е съгласно природата ти и се насочи към него, даже да не е на респект. Всеки е извинен, когато се стреми към присъщото нему богатство.
§
Откъде е произлязло всяко нещо, от какви детайли е формирано, в какво се трансформира и какво ще стане след смяната си? И че нищо неприятно не му се случва.
§
Първо, в какво отношение съм с тях. Създадени сме един за различен, само че съгласно друго рационално съображение съм основан, с цел да заставам отпред така, както овенът е отпред на овчето стадо или бикът на стадото говеда. Премини по-нагоре към ситуацията, че в случай че няма атоми, природата управлява вселената и значи по-несъвършените са за по-съвършените, а те едни за други.
Второ, какви са на трапезата, в леглото и т. н. и най-много какви потребности учредени на какви правила имат и с каква надменност правят това.
Трето, в случай че го правят вярно, не трябва да се сърдиш; в случай че пък погрешно, явно постъпват несъзнателно и без да знаят. Защото душата несъзнателно се лишава от истината и способността да се отнася към всяко нещо съгласно неговата стойност. Затова за хората е неприятно да чуват, че се отнасят незаслужено, неблагодарно, алчно и въобще че бъркат по отношение на своя близък.
Четвърто, и ти допускаш доста неточности и си като другите; и даже да се въздържиш от някои неточности, характерът ти продължава да е накривен към грешене, без значение че заради боязън, самолюбие или друго такова зло се въздържаш от сходни неточности.
Пето, даже не разбираш дали бъркат, защото доста неща стават вследствие един или различен метод на подхождане. Изобщо е нужно да се осведомиш за много работи, преди да се произнесеш с схващане за непознатото деяние.
Шесто, когато се разгневиш доста, да не забравяш какъв брой нищожен е човешкият живот и какъв брой скоро всички лягаме на смъртното ложе.
Седмо, безпокоят ни не дейностите на другите хора, които зависят от техните управителни начала, а нашите отзиви. Премахни мнението, реши се да отхвърлиш преценката, че еди-какво си е неприятно, и ето гневът ти си е отишъл. Как да го премахнеш? Като прецениш, че то не е нещо грозно. Защото единствено грозното е зло. Ако не беше по този начин, нямаше по какъв начин да не допуснеш много неточности, да станеш бандит и какъв ли не.
Осмо, тъгата и гневът, които изпитваме за нещо, водят до по-тежки последици от това, което ги предизвиква.
Девето, доброжелателността е непобедима, стига да е същинска, а не озъбена и лицемерна, какво може да ти направи даже най-големият наглец, в случай че продължиш да се държиш доброжелателно към него и го посъветваш добродушно при случай, намирайки време да го поучиш таман сега, когато се кани да ти стори зло: „ Недей, чадо! За друго сме основани. На мене няма по какъв начин да навредиш, на себе си вредиш, чадо. “ Покажи му внимателно, само че изцяло, че това е по този начин, че и пчелите не го вършат, нито другите същества, живеещи стадно. Но би трябвало да го сториш не пренебрежително и с неодобрение, а изпълнен с любов и с неуязвена душа. И не като в учебно заведение, нито с цел да удивиш стоящия паралелно, а все едно, че сте сами, даже и да има други хора.
Помни тия девет положения, все едно, че си ги взел в подарък от Музите, и се заеми да станеш човек, додето си жив. Пази се както да се сърдиш на хората, по този начин и да ги ласкаеш. И едното, и другото са демонстрация на нарцисизъм и нанасят щета. Нека, когато се сърдиш, ти бъде подръка възгледът, че не сърденето е свойствено за мъжа, а кротостта и спокойствието. По-човечен и по-мъжествен, спокойният разполага с мишци, мощ и храброст, а не разсърденият и недоволният. Спокойствието е по този начин присъщо за безстрастието, както и за силата. Както тъгата и сърденето са симптом за уязвимост, тъй като и в двата случая е налице пострадване и подчинение. Ако искаш, вземи като десети подарък от предводителя на Музите* ситуацията, че е полуда да искаш негодниците да не бъркат. Това значи човек да желае невъзможното. А е демонстрация на неблагоразумие и деспотичен манталитет да си склонен те да бъркат по отношение на другите, само че не и по отношение на тебе.
Из: „ Към себе си “, Марк Аврелий, превел от старогръцки: Богдан Богданов, изд. „ Народна просвета “, 1986 година
* Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix; en.wikipedia.org
